Кръстопът

May 3, 2011, 8:30 PM

Poetry » Phylosophy

771 0 2

Посрещам влаковете
в своята квартира и
изпращам всеки самолет.
А между тях, отпивам си
по глътка бира - ей тъй,
за да изглеждам по-щастлив.
Времето минава неусетно,
само тука вляво ме боли,
Напомня то за нещо истинско и светло,
което май вече няма го, уви…
А беше толкоз хубаво…
Дали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кръстопът

Want to read more?

Random works