May 3, 2011, 8:30 PM

Кръстопът 

  Poetry » Phylosophy
693 0 2

 

 

Посрещам влаковете

в своята квартира и

изпращам всеки самолет.

А между тях, отпивам си

по глътка бира - ей тъй,

за да изглеждам по-щастлив.

 

Времето минава неусетно,

само тука вляво ме боли,

Напомня то за нещо истинско и светло,

което май вече няма го, уви…

А беше толкоз хубаво…

Дали?

© Яни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??