За срещите със себе си редовно закъснявам…
На някои от тях дори не идвам...
Търговец съм…
Харесва ми със две ръце да взимам и да давам…
Дори понякога да се изнудвам…
Страхлив ли съм?
Едва ли!
Пътувайки в кръстовището кръгово на битието си…
Все мънички кръстовища откривам…
И светофари…
Чакам…
Като везна… използвана като кантар…
в очакване на пълно равновесие…
не мислеща за тежест и товар...
застинала във центъра на кръстопътя си…
© Джокобоко All rights reserved.
Казана дума - хвърлен камък...
"Като везна… използвана като кантар…"
А това е истина казана по особено интимен начин.
Поздрави!