На мен ми казват Жорето Сърдечното.

И май такъв ще си остана вечно,

защото пулсът ми над 50 не вдига,

а кръвното 90 едва ли стига...

В средите медицински ме наричат

(не знам защо ли) странен и различен...

А моето сърце на тях се смей:

- Различен е, но Жоро не е гей...

(Да ме прощават джендър ориентите

и хората с проблеми, импотентните,

изказвам само собственото мнение.

За мене пол е със едно значение...)

Да кажа пак – как станах аз Сърдечното,

а и защо такъв ще бъда вечно...

За лекарите, имайте ми вяра,

аз просто бях  „егати екземпляра“!

Не иска никой да ме оперира,

защото нисък пулс у мен намира.

Посмее ли упойка да ми сложи

да ме събуди нямало да може....

Та ето тъй – в борба със медицината,

аз просто доверих се на малцината,

които все пак този риск поеха

и сигурно на Господа се клеха

да не попадам пак при тях под ножа,

че с тоя пулс и тая тънка кожа

ще им създам пак хиляди проблеми.

(Ама на мен пък колко ли ми дреме...?)

Достатъчно е, че съм си Сърдечното.

И този прякор ще го нося вечно.

А лекарите - имайте ми вяра!

Не бойте се от Жоро Екземпляра!!!