Аз съм ленивец и през глухите води на тиха скръб
опитвам се да плувам както мога - бавно...
Убежище си търся на само дърво-бездомно,
дето в гнило време и без шанс заченато е в блатото.
Аз още съм ленивеца, но с усет-априори,
че май ще стане бързо лесна плячка
на хищниците, спотаени-дебнещи спринтьори -
стръвни и опитващи да сграбчат всяка крачка.
И вече съм акула - късаща и ненаситна,
докопала със нокти крехко пълнолуние.
Когато се засити, точи зъби от възбуда,
ако от глад умира, се самоизяжда във безумие. ...