Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени,
със лакът зад гърба си гузно бутам.
Аз просто искам днес да ми се случи
онази тръпка, пареща и луда,
която в дни на тих покой и леност
като порой внезапен изненадва.
И да усещам как кръвта ми сменя
посоката си - тръгва наобратно,
забравила за земна гравитация,
за атомен строеж и анатомия,
единствено подвластна на страстта си
към трупане на следващия спомен.
Усетя ли, че тръпката ми липсва,
ще знам - кръвта ми все още е млада.
И всяко неортодоксално плисване
ще бъде като чакана награда.
© Ели All rights reserved.