Не е мъгла, а малко сиво куче,
оглежда се и чака обич сякаш,
от слънчев лъч се учи как се суче,
без мляко, сух е, в мрака после кляка.
Самотно е и сякаш чака някой,
озърта се, навежда се, поглежда
дали ще срещне пак случайна ласка,
от скуката нарежда си надежда.
А после плисва, капки – едри хапки
отгоре капят, падат – изненада,
нахранват го за кратко, но е сладко
и утешено без досада сяда. ...