Сред калта и водата на тронната вада,

Пада на Савин главата,

С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-

Две години опит за мир,

Тялото се свлича и пада в кир.

Глинени пътеки, в корито от вар,

Гният кучешки органи, до мъртвия цар.

"Хане, кажи му, че слънце ще има,

Кажи му, да ти каже бъдещето"

Старец- ребра- барабан. 

Пушек се свлича между изгорелите бурени, потопени в мъгла.

Цветните бъбреци, дробове и сърца се топят в калта.

Сухите пръсти ровят в сместа.

"Виждам конска грива се роши в лъча,

Есента ни е мъртва, а зимата в примката на безкрайността" 

Черните муцуни гледат към трона от бор,

Облизват меда по лицата, а децата се въргалят в тор.

От каменната кула водят новия Хан, като жълто листо в летния мор.

Умор сяда неуверено сред стените от кир- на трона от бор е отново Вокил.

В годината на змията, отпред е вълк единак.

Сред яма от крайни решения- дни на въртеж от прошка и поощрения. 

Огледалото се върти за четиридесет дни на танци сред голите диваци - идва в устата думата "бунт".

Умор зад властта се е скрил- в историята влиза рода Угаил.

Сред калта и водата на тронната вада,

Пада на Умор главата,

С туптежа на тълпата се гаврят с трупа-

Четиридесет дни опит за мир, тялото се свлича и пада в кир.

Гарвани закусват, вкусват последния Хан от рода на Вокил.