Кучешки неволи
Вчера срещнах няк'во куче
и го питах: „Как така,
ни си бачкал, нито учиш,
а намираш си храна?
И на топло вечер лягаш,
парно нямаш при това,
вместо сметки да те гонят
– ти сънуваш свобода?”
Песът слуша ме послушен,
после близна ми дланта,
и нали съм добродушен –
залък дадох му с ръка …
После втори, трети, пети –
свърши сандвичът ми мек,
куче, кученце – къде ти,
то намери друг човек …
Жален поглед му отправи
и опашка завъртя,
оня също му остави
свойта баничка така…
Вече сме наясно – умна твар,
тя ни действа като цяр.
Но опитайте и вие да раздавате „Любов”,
ахъм, ... ще да свършите кат` мене …
в лудницата или в „Пирогов” …
Свързани произведения
Comments
-
Имат си та, Привет Зиг, те без номера нема да са ни любимци ...
Благодаря! -
Много обичам кучетааа, ама и хората са готини, де! 😆 Хареса ми стиха, че и така се е! Имам късмета да познавам един пекинез. То това куче щеше да ме изстреля в лудницата 😂 много мнителен, много надут, самонадеян и прочеее... аха, ама си хапва вкусно! Например пилешко с броколи и киноа (!), домашно приготвено. Тоз яде по-вкусни неща от мене... 😂 Имат си те номера в живота, еййй
-
Ооооооо, палетата са особено хитри ... да им се макар ...
-
Да си мечтаеш за кучешки живот! 🙂 Някои са хитри :
" Как така,
ни си бачкал, нито учиш,
а намираш си храна? " -
Благодаря Ви SMooth, и Румяна..., чак хич, по-скоро не съвсем ... А пък що се отнася до фамилиарнитеченето, какво пък толко, така може да си издействаш намаление ...
-
Хубаво четиво!
Ти и отваряш вратата да мине
Тя си мисли, тоз май ме сваля!
В последните години продавачките по магазините, кога съм йсе запознала с тях, всичките ми говорят на ти! -
Никак не ти е оптимистичен краят
Излиза, че хич не вярваш в хората.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
