lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
May 27, 2007, 9:34 PM

Кучешко сърце 

  Poetry
604 0 4
Като вярно куче пред вратата ти
отново с дъх калта измивам.
И зъзна, понастинала от дъждовете
и от любовта ти - тази бяла зима.

Лягам на постелката изтъркана,
леко проскимтява ми сърцето.
А знам,че можех да си тръгна
и да избягам надалеко.

Но не пожелах - нали съм ти любимка?!
Нали с любов отглеждаш ме до днес?
Нали помогна ми да бъда силна,
макар и с рани в моето сърце.

Сега прощавам ти,Стопанино,
нестопанисал моето сърце.
И не си отивам, тук оставам
със свойто кучешко сърце.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??