Кука
Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...
Не пуснах кордата във точния момент
или моментът гледаше да ме пропусне...
Изкусно! Нагласено, но все пак ловко...
И пак се спуках... Вътре - рохко.
Поглеждам картата от белези по мен,
на юг, на север... Без значение!
И кръстът там си е, червен...
Кръвта, пироните... Добре ми е!
Преглътнах червея на моите съмнения.
Сега се чувствам някак леко...
Дали от силата във мен
или от куката в небцето?
© Йордан Ботев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Хах! Не знаех, че си имам клонинг... deep impressed...lol
-
Благодаря, мили хора!
-
"Преглътнах червея на моите съмнения.
Сега се чувствам някак леко..."
Възхищавам се на такива творби и на авторите им! -
Силни метафори!
-
Благодаря, Мая!
Безжичен, нека всеки да го пречупи през себе си, аз сложих само едно тикче! -
Иносказателно. И може да се разбере многопластово. Не само любовно, но и по-широко... Вероятно защото е заложено в стихотворението... И... доста морско...
-
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
