danisab (Ниела Вон)
214 312
Feb 1, 2008, 3:59 PM

Кукла 

  Poetry
553 0 3

Утопично сива ли съм,

че  вятърът  заобикаля ме.

Нестандартно красива ли съм,

та  никой не сваля ме.

Сякаш създадена съм от стъкло...

За заблуда линейна е.

Мамя редовно. С облекло.

Като нейното е...

Блузи и ризи, с копчета шарещи,

панталони, поли, без ръб проговарящи,

обувки и  боти - екстремно лъснати...

Май съм  копирала всичко до пръсване.

 

Само сърцето не мога,

 отляво го търсех, уви,

Чувствам горещо е, огън,

а то така и не заби...

...

Безмълвно ще те гледам, устни нямам. 

Ти подари ме с любов неизричана.

Без сълзи ще тъжа. Стъклена измама съм.

Оставам  кукла, от нея обличана.

 

 

 

 

 

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??