Jan 3, 2024, 6:49 AM  

Кукла 

  Poetry » Humour
241 1 5

 

 

За тебe съм кукла от стари парцали,
с която играеш на мъж и жена.
Раздаваш прегръдки след звучни шамари,
а после си мислиш – какво от това.
 
А мене животът така не научи
да шия сърцето си с бели конци,
да лая и хапя подобно на куче,
че болка поне да усетиш и ти.
 
За теб аз съм куклата марионетка,
която Творецът направи с дефект.
Държиш ме запряна в стомáнена клетка.
Актриса съм в някакъв кинопроект.
 
Сюжетът е плитък и твърде наивен,
съвсем като в някакъв тъп сериал,
във който злодеят не е тъй противен
и прави с партньорката своя скандал.
 
Героят заплаква, жестоко излъган,
любов Лейди Гага възпява със Юда.
Ах, как си мечтая оттук да си тръгна,
но просто ми липсва достатъчно лудост.
 
Прокапват във чашата капки обида,
пробито е дъното - сякаш решето,
Ти мачкаш и малкото гордост кат гнида,
а аз само викам: "Недей, пред детето!"
 
Животът така и не ме е научил,
да ритам в муцуната бесния пес,
И нищо различно до днес ce не случва,
това е единствено в твой интерес.
 

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??