voda (Елица Ангелова)
582 14033
Oct 26, 2008, 9:01 PM  

Есента 

  Poetry » Landscape
1000 0 23

Пристига тя – със стъпки уморени,

нарамила товар от плодове.

В нозете й – тревички осланени,

в косите й – мъгли и ветрове.

 

Отрекли всички минали сезони,

последните цветя й правят път.

Дърветата люлеят тъжни клони,

отронват жълти листи. И мълчат.

 

Тъгуваме за прелетните птици,

макар че  те ще се завърнат пак.

Остават тук врабчета, гургулици...

приели кротко своята съдба.

 

Пристига тя – със стъпки уморени.

Рисува с нови цветове света.

За малко ще се спре до теб, до мене –

 прелюдия добра  на пролетта.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??