За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели
развяваш в цяло село като гости -
прокъсани и малко окъсели
са твоите и неговите нощи.
И кой те знае себе си ли жалиш,
та гледаш май на байо ми през пръсти.
Побързай, гледай хич да се не маеш –
от кукувица никой се не връща. ...