Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава!
Див пелин от устните ти пих!
В огън пламнал, с теб да го направя
исках и... в прегръдки те горих!
И сега, когато си далече,
с кукувичи полет любовта
тихо се завръща всяка вечер –
без следа отлита в утринта!