В ръждясала тенжера черните мисли
кипят и миришат на сяра,
На черната маса връз бяла поставка -
чаена чашка със вяра.
Купата - празна. На дъното само
вехнеят два-три стръка скука,
Прясно одрано сърцето виси
на студена, надвиснала кука.
Набъбнали - в собствен сос плуват очите
с килограм обешания - марината,
Две ръце - изстинали вече горките,
кълцат душа на салата. ...