Създадох си кумир от любовта
и знам, че тя сега ме притежава,
че стана част от моята душа,
научи ме от обич да прощавам!
Превърна се в най-светлото небе–
изгряват в него твоите зеници!
Едно небе, готово да сбере
светулките на всичките звездици!
Докосваш ме, но с ангелски криле–
създадох си кумир от любовта ти!
Не е то сън! И истина не е!
Сега и тук прегръщам те в съня ти!