Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира,
носейки се на небивали криле,
да разправя, че ни беше много зле
да се мъчим в лесни времена без мира.
Често мисля си, че само за Смъртта
струва си да мисля, даже да се моля… –
Неизменна, вечна Истина е Тя
и когато Я познаем по неволя, ...