В кутийката ми за спомени си те прибрах,
скрих те под картички с неизказаните мои мисли, потънали във прах
и сякаш в опит да избягаш, разбъркваш всеки ден
онези потаени мои чувства забравени дълбоко в мен.
Ах колко много имам да ти споделя,
всяка чута нова песен, радост и тъга,
ала ти стоиш безмълвен, отегчен
и чакаш да излезеш, и оставаш несломен.
Всеки ден те виждам, прокрадваш се по страници от книги,
чувам как гласът ти шепне за истории, които са те впечатлили.
Чакам да те срещна по улици безлюдни, да се видиме очи в очи,
отново да те докосна и да те целувам, там където пожелаеш ти. ...