Sep 28, 2010, 11:26 PM

Кутия 

  Poetry » Other
552 0 1
Дните малко по малко отминават,
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той,
търси само и единствено покой.
Ала маската, която е сложил,
душата, която е заложил,
окови са за него сега.
Ала забравил е той къде е оставил ключа.
И така живее в една измислена реалност, ден след ден
от всичко мило отдалечен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя All rights reserved.

Random works
: ??:??