Празна е кутията.
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Но не с ключа, висящ на врата ми,
а насила.
Грубо.
Злобно.
С нетърпение.
С хъс...
Всичко е взето.
Даже и прахта събрана е.
Празна е кутията.
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Чака пак да се напълни.
А ти какво чакаш?
© Любомира All rights reserved.
Поздравче