Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед
се опитват да ме вдигнат духом,
огледалото без милост е наред -
поредно отрезвяване, нима съм глуха?!
Със бързина скицирам своето лице,
времето нарязва ме на пояси задочни,
тегли ме въже към моите мечти,
но трябва рутината да започна. ...