Feb 12, 2011, 1:59 PM

Квантова нощ 

  Poetry » Phylosophy
903 0 3
Вдишвам нищото, та нали съм краят,
лепкавият прах на действителността се рони,
както преди можех аз сълзи да роня.
Изгубих те някъде в света, който съществува,
а себе си в другия, онзи отляво.
Евтина е насладата да се убивам нишка по нишка,
в студен пашкул над сива бездна.
Но аз не изпитвам всичко това - аз не изпитвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??