Къде...?!
Понякога искам да чувствам неща,
които се оказва, че не са истина,
но страха ми - да те забравя
или пък без тебе да попадна
в черна дупка и да не умра,
да не мога пак да се преродя-
ме кара да се събудя и теб до мен
отново да видя - как ти си си ти...!
И сега знам, че ако отново се случи
да затворя очи, то ще бъде с теб!
И че ако нещо за малко ни раздели
в едно време и живот ще се търсим...
и болката и растоянието ще са нищо,
защото аз ще те помня, точно така
както те виждам сега, какъвто си винаги-
ще помня как се усмихваш отблизо и от далече
ще помня, че не се сбогуваме, а се посрещаме...!
Сега, любими разкажи ми за себе си отново...-
Къде беше докато мен ме нямаше тук и сега?...
Миналото е без значение, да се опознаем пак!
Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?
Къде беше целувката, която ни излезе солена?
Къде беше прегръдката, която ни разплака?
Къде е кошмарът, който не ти позволява да спиш,
аз ще го изгоня и в себе си ще го приема...!
Вече не си сам! Къде бях аз - не знам!
Но това да не съм до теб бе самата смърт!
Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?
Къде беше?! Къде бях аз, любими?! Кажи ми...?
„Но вече си с мен! Няма значение...”-казваш ти.
Вече няма на тъмнината без теб да се предам...
Но и да се случва пак и пак, винаги ще те търся!
И някъде във времето на нашето място ще се намерим...!
Никога не спирай да мечтаеш! Както ти ме научи!
И ако случайно не знаеш и ти къде си бил...?-
Няма значение – наново ще започнем!
И както винаги, ще живеем живота си,
създавайки го отново със любов - миг по миг...!
И никога няма пак да се отдалеча от теб,
Защото ти си навсякъде във мен – във сънищата
и във истината и е невъзможно да остана без теб...-
Където и да съм, ще чуя вика ти – как ме търсиш...?!
Как ще направим всичко да се върнем у дома...?!
© Лили Вълчева All rights reserved.