Изгубих денем твоите очи.
Изгубих нощем твоите ръце.
Светът жесток дори и той мълчи
и празно е във моето сърце.
А тез очи по детски доверчиви
събуждаха ме сутрин без преструвка.
И тез ръце тъй нежни, боязливи
приспиваха ме с твоята милувка.
Нелепа беше нашата разлъка -
в мълчание, без думи и стрели.
Заключена съм в самота и мъка
в дома ми между четири стени.
Къде да те намеря, да те върна?
Да върна и ръцете, и очите.
И в моя ден отново да прегърна
и любовта, и вярата, мечтите ...
© Дорика Цачева All rights reserved.