Времето отне почти всичко от мен
и ме остави без ключ, да вилнея...
в сърцето ми спомен броди наранен
и ми се струва, че бледнея...
Кървав изгрев без посока ме свлича,
в яростна мъка душата ми тича...
Пропадам, без да дишам и усещам.
И всички напразни надежди посрещам.
Надеждата ми показа мечтаното,
реалноста описа сегашното,
докато тъма броди над желаното,
се мъча да надживея избраното. ...