Любов... или нещо, което го няма... Потънала в бездна и заровена в яма. Като ехо далечно гласът й се чува, но в материалният свят вече нищо не струва! Всеки по малко надеждата губи, а заедно с нея и желанието да се влюби. Студена, застинала снежна покривка, душа, обгърната в златна обвивка. И само се питам защо ни са чувства, когато животът всичко ни прибра. Търся душата - отново е пуста, заменихме я пак за материални блага...
Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.