Отчаян до съжаление,
свел поглед към счупената чаша,
доскоро пълна с вдъхновение,
поетът безстрастно надига глава.
Безсилен пред листа празен,
прегърбен, съзерцава своя
безсмислен живот омразен
и сякаш чака... прозрение.
Оплют за първите си писателски намерения,
той ненаситно поглъща читателски презрения
и сякаш отново започва да спи,
своя печален сън без мечти. ...