Заключени в черупката от чувства,
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим
ключа на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем
в безкрая чувствата да полетят,
да може някак си да ни олекне
и таз тревога ний да победим.
Разбираме, че глупаво е ний да се тревожим
за всеки миг от нашият живот,
но чувствата напират в душата,
превръщат в хаос мисълта ...