Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло,
дали за обичта ми в края ти е знак?
Сърцето си опазих трудно, но е цяло,
лепено е тук-там, но просто няма как.
Дали е след завоя бабината къща?
Трендафилът ухае сладко, чак до тук
и с леки стъпки младостта ми се завръща,
дочувам стара песен, позабравен звук.
Една пътека. Спомените с мене бяха,
В тревите грееха забравени очи.
Чардак небесен. Баба с обич маха...
И носи топло мляко. Мъничко горчи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Пепи!
-
Красиво е!
Наде - последният куплет е красива образна картина! Като снимката! -
Благодаря ви! За чернобелия стих, специално!
Метлата мете ланшна шума, бурята назрява... -
"Дали е след завоя бабината къща?
Трендафилът ухае сладко, чак до тук
и с леки стъпки младостта ми се завръща,
дочувам стара песен, позабравен звук.
Една пътека. Спомените с мене бяха,
В тревите грееха забравени очи.
Чардак небесен. Баба с обич маха...
И носи топло мляко. Мъничко горчи... "! -
Всяка пътека има начало -
откъдето тръгваш.
И край -
понякога в пропаст,
понякога се влива в пътя...
Тръгни
и ще видиш.
Това е толкова бял стих, че мак чернее...
А стихотворението ми хареса - полетно, като път на метла по нощно небе в буря. -
Чудесно...и тъжно...
-
Еееее, ама страхотно трио станахме!
Прекрасна Поезия, както винаги, момиче - пристануша на красивите куплети!
Прегръдка от мен, Наденце!🤗😘💓 -
Прекрасно е, Наде, много хубав отговор на картината!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
