Къде останаха...
Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти
по топла кожа
Къде останаха очите ми
и меките отблясъци на праскова
по скулите
Къде се запиля душата ми
по млечните пътеки на звездите
по необходени Галактики
по друмища, изпълнени със тайни скрити…
А тук, на дните в резервата прашен
сред тонове отчаяна надежда
плътта ми не помръдва
и безпомощно
нагоре все
нагоре все поглежда…
© Мариела Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за отделеното време, Иван. Някой бе казал, че красотата винаги е тъжна.....
-
Красива поетична тъга!
-
Таня, благодаря, че се спря и прочете.
-
Хубав стих, тъга и нежнст...
-
Благодаря ти, Тони!
-
Харесва ми, Мариела. Тъжно, но хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
