Сълза отровна в очите пак блести,
а болката в душата ми крещи
"къде отиде ти, къде от мен се скри"
защо побягна, ела и ме погледни.
Нима не можеш да стоиш пред мен,
нима ще видиш ти спокоен ден,
когато бягаш от това, което си
и не смееш да признаеш грешките си?
Виновна съм и аз сега признавам,
вярвах ти, без да те познавам,
но ти дойде с усмивка на лице
и приятелски подаде ми ръце. ...