КЪДЕ СА ХОРАТА ТИ

Камината проблясва самотна.
Самотна е на нея чашата вино.
А можеше да бъде „страхотно“,
ако имаше и коледно дърво.

Имаше някога и беше весело.
Деца подскачаха, крещяха,
радваха се на сладости провесени,
нетърпеливи за подаръци бяха.

И сега имат елхи поотделно
по различни краища на света,
а радостта е на екрана споделена,
но я няма целувката от душа.

На всеки има малка тъга в очите
позабравена и отново изгряла.
Празникът в душите се стича,
но сърцето без другите не е цяло.

Камбани известяват рождеството.
Луната на кристали хладни свети.
Бъдникът чертае Свято тържеството.
В Любов душите... към Него са подети...

Самотници до огнището засияло
вдигат чашата с трепереща ръка,
сякаш поемат новороденото тяло
на всички родени деца по света.

В сълза се побират емоции - всички
към Святост и Надежда възвишени,
към любимите хора с болка обичани,
с камбанния зов, като в сън, споделени...

Къде са хората ти, Българийо, наранена?

13 12 2015