В твоето утро - далечно и красиво,

очаквах един лъч от надежда аз.

Ей, ти, любов - де е твоето слънце изгряло,

в ледовете на сърцето пустинен стана моят глас.

Небе ли беше за мене ти,

нощ ли, звезда ли?

Камбанен звън, в храм без свещи,

или в тишината шепот от тъга?

Илюзия ли си, блян ли,

на колко километри си ти от мен?

Виждам те, в тревица ти капчица роса си,

признак за тежкия без любов човешки ден.

Вселена една е, аз го зная,

да - и друг живот няма!

Сякаш не си реалност, но в чувства теб вечно те има,

ей, ти - моя мъничка и земна любов,

кажи къде и защо си се родила?

Милан Милев

29.10.2011