Какво подари настроението и мислите ми в личния ми момент?
Едно мълчание странно и различно към теб.
С безкрайни монолози, диалози с думите и усещанията ми,
с надеждите, представите и мечтите ми.
Къде се спрях онзи ден?
Не около теб.
Не покрай теб.
Не до теб.
Не с прегръдка, поздравяваща теб.
С удоволствие сътворих възхитителни стихове за теб.
И многократно ги изпявах с щастие и трепет.
С нежност и топлина - любовна, чувствена песен.
Стъпките, гласът и истината ми не ти подариха вълшебство на теб.
За Пламен
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.