КЪДЕ СИ?
Къде си, мое вдъхновение?
Задъханият делник ли те смаза?
Луната сякаш гледа ме с презрение,
а вятърът просъсква със омраза...
Ела си, мое вдъхновение!
С пролетното слънце озари ме,
с птича песен - нежно откровение,
ритъма сърдечен пак върни ми!
Така те чакам, мое въхновение!
Без тебе дните са безлични.
Предчувствам, с пролетното оживление ...