May 26, 2017, 11:58 AM

Къде си 

  Poetry » Love
428 1 6


 

Къде си

Повиках те. Гласът ми се стопи.
Потъна и изчезна в тишината.
Само ехото остана да кънти
и бавно да умира във душата.

Потърсих те сред нощния простор.
Във всяка бледа сянка аз се взирах,
и дълго реех своя жаден взор,
но твоя образ нийде не намирах!

Поспирах се на всеки кръстопът.
Делях със всеки залъка си беден.
Разпитвах всеки срещнат в своя път.
Но тъй и не успях да те намеря!

 

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Както винаги хубаво! Поздрави!
  • Веси, аз това го пиша когато я няма жена ми вкъщи защото музата само тогава идва! Иначе се страхува от нея! Благодар
    я за отзивите!
  • Гога, много добре си се справяш. Я виж какъв страхотен стих си сътворил! Поздрави от мен и успех в търсенето (ако още не си я намерил .. !
  • Благодаря! Ей, хора, от вас ушите ми ще станат като на магаре! Шегувам се разбира се! Алекс, аз съм мъж за мноооооооого жени! Само си говоря! Аз с езна не мога да се оправя та камо ли с повече! Но важното е купон да става! Прияятно ми е, че харесвате стиховете ми! Знами съм успял да докосна онази схруна в сърцето която постоянно е натегната и чака сюблимните моменти в готовност да затрепти с най-нежните тонове за любимия човек!! Благодаря ви отново!
  • Добре де, кого търсиш сега? Нали едната е с теб, а другата отпразнувахме, че е изчезнала? )) Шегувам се естествено, много хубав стих! Не знам как го постигаш, възхищавам ти се, никога не съм могла с прости думички да изразя едно чувство така силно. И такива равни стихове... Поздрав, Гогич
  • Дано успееш все пак! Много ми хареса, Гога!
Random works
: ??:??