Къде си детство, неопетнено и чисто?
Пижама със слончета ти облечи!
И наниз от спомени (дребно мънисто)
върни радостта от безгрижните дни!
Къде е целувката майчина, свята,
вий приказни замъци с кралски дворове?
От вас отчужди ме, прокуди съдбата
в света на житейски неспирни огньове.
Къде си? О, детство със синки и рани?
Прощавай, но спомени свидни аз пазя!
Нали съм голяма, но в мен си остана
за лудости порив до днес ме белязал!