Живот, живян на един дъх, с години,
живот труден, затънах до колене.
Къде си?
Дали в птичи глас, в горска дъбрава
или във стръкче цвят, в дъхава поляна!?
Дали си в глас далечен на жътварка
или в шевица чудна, ръкотворна!?
Дали си в хляб вечен, със сълзи омесен
или в дух, свободен, на воеводи!?
Аз знам, ти си в белия зид на оградите
и в белите менци по гераните!
Аз знам, ще танцувам сред твоите пейзажи ...