Пламъка угасва постепенно,
не усещам вече чувството вълшебно.
Нощ студена, тиха, мрачна,
море от сълзи, кораба - без мачта.
Студ и болка, страх и гняв,
няма любов, няма свят,
няма нищо, нищо, разбери,
щом не си до мен. Върни се ти!
Нека пак усетя щастие и радост,
смях, любов, топлина и младост.
Нека пак докосна устните блажени
прегръдки - топли, целувките - вълшебни!!!