КЪДЕ СИ, СПОМЕН
Къде си, спомен, в мен забит дълбоко,
дълбаеш вътре, но не ме боли
в душата ми се ровиш тъй жестоко,
дори в сърцето ми вали!
Къде си спомен в тялото поникнал,
с огнен въглен бих те изгорил,
с теб отдавна аз съм свикнал,
за мен зловещ си, но си мил.
Къде си спомен ти свиреп, отровен,
зараза вечна ти си за кръвта,
в очите облак си дъждовен, ...