Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,
та вечно на един да принадлежи.
Да няма друг, който да обичам,
да няма други такива ръце
и устни страстно да целувам,
да милвам само твоето лице.
Ако можех с друг да те заместя,
ако можех в него теб да видя,
но любовта замести ли се с
нещо друго, тя завинаги умира.