Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата?
Ръка протегнахте ли в тъмнината,
към просяк, към изстрадалото куче,
докарано от раните да смуче!?
Очите тук са ви, ала мечтите?
Със вещи непотребни са покрити.
Безсмъртието е ведно с делата,
от Бога озарени с благост свята!
© Данаил Таков All rights reserved.