Вървя по улиците наши, родни и питам се къде, в коя страна, освен във таз, на Кирил и Методи, се пише с толкоз чужди писмена? Къде сте, братя, Клименте, Науме, да видите днес българския срам, как родните и скъпи наши думи прогонват се със устрем най-голям? Не е ли нашият език прекрасен, не е ли звучна българската реч, не е ли от дедите ни пренесен, спасен от тях с упорство и със меч? И може ли така безумно, лесно да предадем ний техния завет, макар че наш'то слово е разнесло култура в целия славянски свет. Къде е дядо Вазов - да запее за теб, език свещен и несломим, та болката си стара да излее и ни помогне пак да те спасим? Защото губим бисери безценни, заменяме ги със фалшификат и тъй, безлични и духовно бедни, ще се разтворим в бъдещия свят!
"За кой ли път се налага да защитаваме родния си език?" - Това е най-честия възклик, когато се отвори тази тема. Според мен въпросът, който поставя стихотворението е по-важен, а именно: За кой ли път ще довеждаме изика до там, че трябва да го защитаваме! Поздрав за позицията.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.