Къде сте, приятели
Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.
Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято,
буйни, луди глави, непознаващи подлост и страх,
помня пъстрия цветен килим и дъха на тревата,
по която се гонехме, делника скрили под смях.
Босоногите стъпки и перчеми с цвета на житата,
изподраскани длани, ожулени все колене...
Но къде сте сега, съхранихте ли детството златно,
или грижата сграбчи ви в своите тежки ръце?
Мои скъпи приятели, мои искрици надежда,
безпощадно изтекоха нашите дни, но нали
още имаме сили за смях и копнеж по летежа,
който птици ще стори от прозрачните наши души.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С Барона!
-
Един коментар само цели 3 дни. Явно повечето от сайта не отбират от поезия. Хубаво, изчистено стихо, с хубав ритъм, рими и разбира се пълнокръвно съдържание. Вярно е, че някои от образите звучат познати, но са вплетени изкусно в контекста на произведението.
А като си помисля, че други стихове, с плитки разградени дворове, събират толкова гости и овациите им...Поздрави, Вики. Ти си пиши, а аз и Зелената...ще те посещаваме. И други ще дойдат. Барона -
Споделих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
