Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.
Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято,
буйни, луди глави, непознаващи подлост и страх,
помня пъстрия цветен килим и дъха на тревата,
по която се гонехме, делника скрили под смях.
Босоногите стъпки и перчеми с цвета на житата,
изподраскани длани, ожулени все колене...
Но къде сте сега, съхранихте ли детството златно,
или грижата сграбчи ви в своите тежки ръце? ...