Къде ти?!
Във реката пак бълбука от мехурче грях,
а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,
но високо с клоните си гъделичка
на всевишния корема каноничен.
Уж са свити-мразовити делничните хора,
а пък виж очите им, под клепачи - огън!
Бялото момиче под палтото носят,
то ги буди неуморно с хиляди въпроси.
Вярва в звездопади, в пъстропери птици,
има обич и надежди, ненаситени зеници.
Крие на кристали пролетни възкресия, ...