Където чувствата прозират
Стоя на пясъка и гледам
как слънцето издига се пред мен;
и, замечтана, сякаш виждам
силует от него осветен.
Стоя на този бряг и слушам
симфония на гларуси и на вълни;
и като мираж в пустинна пустош
силуетът с твоя глас „Обичам те!” шепти...
Сякаш с мен морето видимо се развълнува –
заподхвърля пръски, блъска с яростни вълни.
Студ, пронизващ вятър, всичко се бушува; ...