И пак ще поемеш по пътя далечен
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа,
под нея топлите пръсти държиш.
Животът разцъфва сред тихите стъпки
в крайбрежния бряг, по който вървиш.
И пак е низ от безкрайното синьо.
В кафявото топло на поглед любим.
Животът е глътка от най-тъмното вино,
в мечтания сън когато заспим.
Умира. Заспива и вечно се ражда
във семенце, стрък, цвят и роса.
Животът е полъх, който разхлажда
и бликнала в истинска радост сълза.
© Анелия Тушкова All rights reserved.