FFortuna (Петя Павлова)
67 114
Jun 28, 2019, 5:12 AM

Където започва морето 

  Poetry » Other
768 8 9

Преболях ли онези далечни, далечни лета, 

през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка… 

Без най-синьото, днес календарът е толкова стар, 

че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел. 

 

Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти 

по вълните унило под лунния сърп се клатушкат, 

с приглушения звук на неписан от никого стих 

двама млади се вричат в любов, и си вярват наужким. 

 

И прибоят свенливо поставя въздушно сърце 

пред нозете на гола скала, а нагоре проблясва 

нарисувана чайка с пречупени тънки ръце, 

как със сетните силици тихо наум ръкопляска. 

 

Доизмислям пейзаж с прозаични и бледи лъжи, 

като хап за умиращ – измамна надежда за клетник. 

Колко синьо е нужно да може човек да е жив, 

щом се връща отново където започва морето…  

© Петя Павлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко, колко?! Една синя китка стига за цял живот! 😉
  • Благодаря, че отделихте време за това стихче!
  • "Колко синьо е нужно да може човек да е жив,
    щом се връща отново където започва морето"…

    Поезия в синхрон!
  • Много познато. Много реалистично и красиво написано. Поздрави!
  • И аз благодаря! Много мой, много хубав...
  • Изпращам ти по куриер едно шишенце концентрирано синьо. Използвай го, когато небесното загуби дъха си или когато морското изхвърля сърдито и гневно с прибоя хайвера на деня.
    Твоята уникална Поезия не трябва да губи живата си синя надежда, Петя!
  • Прекрасен стих!
  • "Колко синьо е нужно да може човек да е жив..."
    Браво!
  • Благодаря ти за този стих, Петя! Колко синьо е нужно!? И моят усет е такъв и се размислих много. Поезията ти е истинска!
Random works
: ??:??