Mar 26, 2019, 9:46 AM

Кълбо 

  Poetry » Phylosophy
615 0 1

Понякога светът ще ти се вижда тесен, 
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.

Трудно ще поемаш дъх,
ще притиска те в ъгъла живота.
Ще те мачка с остър връх,
ще напомня ти, че ненаучил си си урока.

Ще викаш, ще плачеш дори,
ще търсиш нечие рамо.
Болката ще превръщаш в сълзи,
но ще осъзнаеш, че за края е рано.

Но ще станеш от прахта със усмивка лукава,
ще се изтупаш, сякаш нищо не е било.
Ще се справиш, ближейки поредната рана,
защото съдбата е прежда, а ти си кълбо.

 

- Е.Т.

© Евгения All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мъдро! Харесва ми краят. Метафората с кълбото е много хубава и също лукавата усмивка. 😃
Random works
: ??:??